НАГЛАСИ КЪМ ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Представените резултати са базирани на изследване, което има следните под-компоненти:

Национално представително проучване сред РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА В НОРМА във възрастовата група от 7 до 14 г. (1-7 клас)

  • Обем на извадката: 250 стандартизирани интервюта
  • Въпросник: Структуриран въпросник за провеждане на количествено изследване
  • Представителност: Национално представително за родителите на деца в норма във възрастовата група от 7 до 14 г. (1-7 клас)

Национално представително проучване сред РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ във възрастовата група от 7 до 14 г. (1-7 клас)

  • Обем на извадката: 200 стандартизирани интервюта
  • Въпросник: Структуриран въпросник за провеждане на количествено изследване
  • Представителност: национално представително за родителите на деца със специални образователни потребности във възрастовата група от 7 до 14 г. (1-7 клас)

Изследване сред УЧИТЕЛИ ОТ ПИЛОТНИТЕ УЧИЛИЩА от проекта на Център за приобщаващо образование

Изследване сред РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА В ПИЛОТНИТЕ УЧИЛИЩА от проекта на Център за приобщаващо образование

 

Изпълнител: Глобал Метрикс ООД

Възложител: Център за приобщаващо образование

 

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ

Въпреки нуждите от засилване на ресурсната и методологическа обезпеченост и допълнителни специализирани обучения за учителите, приобщаващото образование среща подкрепа както сред педагозите, така и сред родителите. Това показва изследване проведено сред родители и учители, проведено в периода Май – Юни 2014 г. от социологическа агенция Глобал Метрикс по поръчка на Център за приобщаващо образование.

Родителите на деца със специални образователни потребности – нужда от повече подкрепа, консултации със специалисти и ресурсно подпомагане

Изследването сред родители на деца със специални образователни потребности показва, че основният източник на подкрепа за родителите и децата е училището. Родителите, които са записали децата си в дневна форма на обучение в общообразователните училища разчитат основно на учителя на детето и на работата на ресурсния учител, където той е наличен. Много малък дял от децата със СОП работят със специалисти извън училище, в това число и с медицински експерти. Това до голяма степен се дължи на липсата на подобни възможности, осигурени от страна на държавата. Още повече, че в преобладаващата част от случаите, родителите на деца със СОП нямат необходимата финансова възможност да осигурят подкрепа извън тази, която получават в училище. Много от семействата на деца със СОП се намират в трудна ситуация, тъй като наличието на проблем ги изправя пред необходимостта да полагат допълнителни грижи за своите деца, поради което често пъти единия родител е принуден да остане икономически неактивен, за да се грижи за детето.

Важна част от създаването на благоприятна среда за развитие на деца със СОП е да бъдат популяризирани историите на деца със специални потребности, реализирали се успешно след завършване на образование. Това би довело до повишаване на мотивацията не само на децата, но и на учителите и специалистите, работещи с тях. Създаването на благоприятна среда за обучение на деца със СОП, изграждането на условия за ранно откриване на обучителните трудности и търсенето на адекватни решения, значително би повишило шансовете за успех и реализация на тези деца на по-късен етап.

Изследването показва, че ресурсните учители и специалисти в училище не са достатъчно. Има училища, в които няма такива специалисти и се разчита изцяло на ентусиазма на учителите, които от своя страна имат нужда от допълнително обучение. Липсват адаптирани учебни програми и материали, няма разработени индивидуални планове за обучение.

По преценка на родителите, децата със СОП като цяло се чувстват добре в общообразователните училища. Извън липсата на специалисти и подготвени кадри, проблем е справянето на детето с учебния процес, затруднената социализация в училищната среда, комуникацията с другите деца, които трудно ги приемат, въпреки че родителите им са по-скоро подкрепящи и липсата на подходящи извънкласни занимания и дейности, в които да се включат децата със СОП.

Въпреки горепосочените проблеми, свързани с обучението на деца със СОП в общообразователните училища, техните родители оценяват високо получаваната подкрепа и усилията на персонала на училището.

Основните типове помощ, от които имат нужда родителите на деца със СОП са насочени към осигуряване на допълнителна образователна подкрепа за детето и психологическа подкрепа за родителите и семейството. Помощта за членовете на семейството е много важен акцент, който определя необходимостта усилията да не бъдат насочени само към специфичните нужди на децата, но и към подготовката на техните семейства за справяне с тях. Още повече, че в масовия случай децата със СОП живеят в т.нар. „разширени“ семейства, включващи техните баби и дядовци. Предоставянето на психологическа подкрепа на тези семейства, ще подпомогне повече хора за справяне с проблема.

 

Приемащата среда и гледната точка на родителите на деца в „норма“

През последните години държавните институции с помощта на редица неправителствени организации поставиха началото и създадоха благоприятна среда за обучение на деца със специални образователни потребности в общообразователното училище. Независимо от институционалните усилия в тази насока, към момента само 40% от родителите знаят какво е приобщаващо образование. Въпреки ниските нива на информираност, след разясняване на идеята и целите на приобщаващото образование, над три четвърти изразяват подкрепа (36% категорично подкрепят, при 38 – „по-скоро подкрепям“). Много важно наблюдение на изследването е разликата в мненията между пилотните училища на проекта и националното представително изследване. В пилотните училища, където екипът на Център за приобщаващо образование е провел срещи и е представил своята мисия, цели и същността на проекта, положителните нагласи към приобщаващото образование значително се повишават. Това ни показва, че фокусиране на общественото внимание в тази тема, популяризиране на същината на приобщаващото образование и подпомагане на неговата реализация би дало като резултат повишаване на обществените нагласи и приемане на приобщаващото образование в българските училища. Въпреки, че има страхове относно ефектите на приобщаващото образование, те не са толкова силни, че да се отразят на общата подкрепа и приемане на интеграцията на деца със специални образователни потребности. Към момента страховете по-скоро пораждат колебания, а не отхвърляне на принципите и идеите на приобщаващото образование. Именно тук трябва да бъдат насочени и усилията на една бъдеща кампания, която да даде много повече яснота за начина, по който протича процеса на приобщаване, неговият смисъл и ефекти за всички деца в класната стая. Още повече, очакванията за позитивни ефекти от приобщаващото образование споделят 88% от родителите, докато страхове – 61%[1]. Очакваните позитивни ефекти за децата са свързани с развиване на умение за общуване с „различни“ хора (56%), умения за разбиране и приемане на различието (52%), полза за всички деца в класната стая от въвеждането на разнообразни методи и подходи на обучение (31%). Основните страхове, са свързани с гарантиране на реда и безпроблемното осъществяване на учебния процес (опасения от взаимни наранявания, поява на криза в присъствието на другите деца, умение на учителя да осигурява еднакво внимание на всички деца или умения на останалите деца да общуват с детето със специални потребности). Сред изразените опасения е и потенциалният риск наличието на дете със специално образователна потребност да забави темпото и да свали нивото на класа. Всеки един от тези страхове обаче се споделя от между една четвърт и една трета от интервюираните родители. Но както казахме, тези страхове не доминират и не се отразяват съществено на цялостното благоприятно отношение към приобщаващото образование. Те обаче могат да се активизират и да се усилят, ако процесът на приобщаващо образование не бъде достатъчно обезпечен и не протича гладко. Ето защо, трябва много внимателно да бъдат взети предвид нуждите на учителите от допълнително ресурсно подпомагане и цялостна подкрепа и обезпечаване на процеса на приобщаващо образование. Към момента родителите на децата доста категорично заявяват, че за да бъде осъществявано приобщаващото образование учителите трябва да бъдат добре подготвени, да получават подкрепа от специалисти и да имат подходяща за целта материална база, включително помощни материали и средства и наличие на ресурсен учител. Не без значение са и усилията за насърчаване на подкрепяща и приятелска среда между всички деца в класа, промяна на нагласите на родителите и учителите към различието, наличие на информация и прозрачност за това как ще протича процеса на приобщаване и обучение на деца със специални образователни потребности и самата подготовка на тези деца за преминаване към масовото училище.

 

Учителите – кауза, която има нужда от методическа подкрепа и адаптирани модели

На база на резултатите от изследването можем да заключим, че цялостната среда, в която е потопено приобщаващото образование е по-скоро положителна. Въпреки трудностите и предизвикателствата на процеса, към момента са поставени основите и е създадена институционална и нормативна база за обучение на деца със СОП в рамките на общообразователните училища. В същото време изследването ясно отчита потребността на учителите от допълнителна подкрепа и от възможност по-интензивно да разчитат на помощ от страна на специалисти, да имат достъп до специализирани ресурси и помощни материали, с които да работят, както и до готови модели и практически съвети за реакция в една или друга ситуация.

[1] Съвсем естествено част от родителите споделят едновременно както очаквания за положителните ефекти от приобщаващото образовани, така и някои от страховете.

Налице е ясно разбиране за факторите и предпоставките за успех на приобщаващото образование и има обосновани ориентири кои трябва да бъдат следващите стъпки в насърчаване на процеса на приобщаващо образование:

  • Намаляване на броя децата в паралелки, в които има деца със СОП
  • Повече часове за ресурсния учител
  • Наличие на помощник учител и наличие на допълнителна стая за индивидуална работа с тези деца, когато се налага.
  • По-добра осигуреност със специалисти и повече индивидуална работа за децата със СОП, за да бъдат спокойни родителите, че процеса на обучение е обезпечен
  • Повишаване на знанията и квалификацията чрез различни видове обучения и семинари, добра професионална подготовка за работа с деца със СОП
  • Предоставяне на ясна методика и план на работа, конкретни материали, с които да работят учителите, ясни и конкретни подходи и методи за работа, помощ от специалисти.
  • Практическите съвети, в опозиция на теоретичното обучение.
  • Наличието на информация за реализацията на деца със СОП, която би действала мотивиращо на всички заинтересовани страни
  • Целенасочена работа за промяна на нагласите и подобряване на отношението към приобщаващото образование на родителите на деца в норма.
  • Развиване на знанията и уменията за комуникацията и разясняването на смисъла на приобщаващото образование на родителите на деца в норма, за да могат те да бъдат по-приемащи и положително настроени към наличието на дете със СОП в класа.
  • Осъзнаване на ползите от приобщаващото образование за всички заинтересовани страни. Изграждане на нагласа, че приобщаващото образование би възпитало у децата качества като съпричастност и толерантност, както и умения за даване на помощ и подкрепа.

 

 

За контакти и въпроси по резултатите от изследванията:

Радостина Ангелова – 0888759479

ГЛОБАЛ МЕТРИКС ООД

http://globalmetrics.eu/

email: office@globalmetrics.eu