15 МАРТ – СВЕТОВЕН ДЕН НА ПРАВАТА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
Изабела Таскова, Глобал Метрикс
Световният ден на правата на потребителя се отбелязва на 15 март, тъй като на тази дата преди 56 години президентът Джон Ф. Кенеди за първи път споделя визия за потребителските права в специално обръщение към Конгреса на САЩ[1]. Тогава, според Комисията за защита на потребителите в България, са формулирани основните права на потребителите:
- Право на безопасност
- Право на информация
- Право на избор
- Право да бъдеш чут
Макар и правата на потребителите да се гарантират чрез работата на институциите и правовия ред, структурата на потреблението е резултат както от икономически фактори, така и от потребителските навици и потребителската култура на отделните социални групи или разликите в стиловете на живот между различните поколения. Данните на НСИ за структурата на общите потребителски разходи[2] през 2016 година показват, че най-голям дял от разходите на българите са предназначени за закупуването на хранителни стоки (37,3%), последвани от разходите за жилища, битови сметки (17,3%) и транспорт (8,3%). Най-малък дял от разполагаемия доход се използва за жилищно обзавеждане и поддържане на дома (4,5%) и за облекло и обувки (4,4%).
Структурата на общия потребителски разход в България се различава от характерната за страните членки на ЕС. Делът на храната от общия потребителски разход в България е три пъти по-голям спрямо този за ЕС[3]. В същото време, европейците отделят над три пъти по-голям дял от разходите си за свободно време, отдих и образование, и около два пъти по-голям дял за разнообразни стоки и услуги, отколкото българите. Почти четвърт от разходите на европейците са за жилища и консумативи (24,5%) и за свободно време, културен отдих и образование (18,3%). Тези разходи при българите имат далеч по малка тежест – разходите за комунални услуги и консумативи са около 17%, а разходите за свободно време едва 5,6%.
По приблизително 12% са разпределени разходите на европейците за транспорт и храна. Поради по-слабата мобилност и малката интензивност на пътуванията, разходите на българите за транспорт са около 8%.
Най-малък дял от разходите на гражданите на ЕС заемат съобщенията (2,5%), здравеопазването (3,9%) и алкохолните и тютюневите изделия (3,9%). За разлика от средното за ЕС българите разходват по-голям дял от своите средства за съобщения (5,3%) и алкохолни напитки и тютюневи изделия (5,2%).
Графика 1 Общ потребителски разход за 2016 г.
Източник: Собствени изчисления върху данни от НСИ и Евростат
[1] Consumers International. (2018). What are the Consumer Rights. Retrieved from http://www.consumersinternational.org/who-we-are/
[2] Изчислена средно на лице от домакинство
[3] Причината за това са относително ниските разполагаеми доходи, в които разходите за храна, макар и не по-високи като номинална стойност, имат по-висока тежест в сравнение със същите разходи в домакинствата на останалите европейски страни